МИНЗУХАРИ

Минзухари запалени

а тревата е алена...

Притварям очи.

Ласките ти да усетя,

пръстите, ръцете,

устните, дъха ти...

Минзухарите сега са алени,

кървави,

а тревата е запалена...

Прозаично дими,

в стърнище превръща се.

Боли.

Затварям очи,

погледа ти да не виждам...

В празнотата да не се загубя,

в омразата да не замръзна.

Студенината се лее,

но полето гори.

Минзухари - кървав писък разпален.

Към небето молебен отправен.

Тръпна в очакване болезнено

нещо между нас да се промени...

Тревата -

в черна пепел превърна се.

Минзухарите -

спомен за алена страст.

Аз изгарям,

застивам.

Черен камък стоя,

спомен за любов.

Отварям очи.

Търсиш в пепелта

ръцете ми студени.

Търсиш в очите ми

малка искра.

Минзухарите да запалиш,

тревата да е алена...

В пепелище вървиш...

Не знам,

от студени въглени

никой огън не пали,

а какво остава за минзухари...